Община Искър

Председател на ОбС на БСП-Искър: Емилия Георгиева Тончева

гр. Искър 5868, ул. "Райко Даскалов" № 11

Община Искър се намира в западната част на област Плевен и Северозападния район на планиране. Територията й е разположена в централната част на Дунавската хълмиста равнина, по двата бряга на поречието на река Искър.

Общата площ на община Искър е 244 кв. км, което съставлява около 6% от територията на област Плевен. На север граничи с община Долна Митрополия, на юг с община Червен Бряг, на изток с община Долни Дъбник и на запад с община Кнежа.

Общината се състои от 4 населени места – административният център гр. Искър и селата Долни Луковит, Староселци и Писарово.

Гр. Искър се намира на брега на река Искър, на 32 км от гр. Плевен, на 18 км от гр. Кнежа.

Първите сведения за обитаване на днешната територия на община Искър датират от ІV-ІІІ хилядолетие пр. н. е. Предполага се, че това се дължи на естествената близост до голяма река и благоприятните природо-географски дадености. Сведения за човешкото присъствие по тези земи има от епохата на римското владичество. Доказателства за това се намерените следи от старо римско селище, намиращо се на 1.5 км северно от гр. Искър, както и откритите там късноримски монети от ІV - V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия - Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.

По разкази на местни жители може да се предположи, че град Искър води началото си от началото на ХVІІ в. Първите заселници дошли от съседните села и живеели в около 20 къщи в близост до реката. Поради малкия брой жители селището било наречено „Махалата”, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. градът носи името Искър.

През 1829 г. в с. Махалата се открива частното училище в дома на Горан Петровски, което просъществувало до построяването на църквата „Св. Димитрий” през 1837 г. По това време в югозападната част на църковния двор е построено и килийното училище.

Местните жители участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в църквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски.

Водещ и структуроопределящ отрасъл в икономиката на община Искър е селското стопанство. В подотрасъл растениевъдство са застъпени зърнено-житни, фуражни и технически култури, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство. В подотрасъл животновъдство се отглеждат предимно овце, кози, крави и биволи.

Общата обработваема площ е 166 380 дка, стопанисвана от земеделски кооперации, частни стопани и арендатори.

Следваща по значение е преработващата промишленост. Застъпено е производството на:
- Разнообразни плодови, зеленчукови, местно-зеленчукови консерви и готови ястия;
- Течни пастьоризирани яйчни продукти, използвани в сладкарската промишленост, ресторантьорство, производството на макарони, салати, майонези, както и в много други сфери на хранителната индустрия;
- Производство на сухи касетъчни филтри и дърводелски услуги в;
- Шивашки и плетачни изделия в различни изнесени цехове на предприятия от страната.
- Търговията и услугите се извършват от 85 частни фирми. Промишлеността на територията на общината е слабо развита.