Доц. д-р Бисер Борисов за ковид кризата, здравеопазването, приоритетите за Плевен и изборите в условия на пандемия
29.03.2021
Доц. д-р Бисер Борисов е част от листата с кандидати за народни представители на Коалиция „БСП за България” за 15-ти МИР – Плевен. Той е специалист по вътрешни болести и болести на бъбреците, в момента е началник на Отделението по нефрология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен, където работи от 1996 г. Съпругата му също е лекар, работи в Клиниката по белодробни болести в УМБАЛ – Плевен. Има двама сина.
Доц. д-р Борисов е член на БСП от 2016 г. През лятото на миналата година е избран за член на Общинския, а след това и на Областния съвет на БСП. В началото на тази година след номинации от партийни организации е включен в листата на „БСП за България”.
Доц. Борисов, смятате ли, че ковид кризата се управлява добре?
Не, това важи както за целия свят или за по-голямата част от т.нар. „развит свят“, но и за България в частност. Имам предвид, че на много места мерките, които се вземат са противоречиви и нееднозначни, което разколебава населението. Липсва диалог между управляващите и обикновените хора като по този начин управляващите остават неразбрани. В частност в България това, което смятам, че не е направено по най-добрия начин е следното - една въздушно-капкова инфекция, макар и доста сериозна, която не е особено опасна по критериите на СЗО, по политически и медийни причини бе представена като такава. В целия свят се положиха големи усилия да се нагнети страх и напрежение сред населението. Това не отговаря на профила на тази инфекция. Нещата щяха да бъдат решени по-добре, с доста по-малко жертви и по-малки разходи за здравната система, ако се ръководеха само и единствено от здравни специалисти. Не е особено окуражаващо начело на НОЩ и хората, които се представят пред обществеността, че работят за овладяването на едно инфекциозно заболяване, протичащо основно с белодробни симптоми, да стоят хирург и ортопед, с цялото ми уважение към тях като специалисти в своята област. На няколко пъти се получава рязък дисонанс между становищата на здравния министър, председателя на НОЩ и премиера, който държи на всяка цена да е най-компетентният по всички въпроси, включително и по здравните.
Ваксините ли са спасението от една такава пандемия и каква е Вашата оценка на ваксинационната програма на правителството?
Очакванията са чрез имунизацията да се намали броят заразените и на тежко протичащите случаи на заболяването. В България има неясноти около това колко и какви ваксини е поръчало правителството и защо наличните количества не отговарят на заявеното от премиера и от НОЩ преди месеци. Лично за мен няма съществена разлика между клиничните добри ефекти и между някои странични ефекти на основните ваксини, които се предлагат на пазара. Смятам, че ставадума заизвестнатърговска война между фирмите и не толкова за чиста медицина и ефективност на ваксините. Все пак в една държава като Великобритания, където населението се ваксинира с „Астра Зенека”, няма такъв драматизъм, каквъвто имаше в Европа. Да, има странични ефекти, но подобни странични ефекти се съобщават в САЩ и Канада при имунизация с вкасините на Пфайзер и Модерна. Подобни данни има и от Русия за тяхната Спутник V. Повече от нормално е да има постваксинални реакции и те едва ли са по-чести от тези например след поставяне на противогрипна ваксина.
Аз лично съм разколебан за продължителността на ефекта на ваксината. Не ми е известно да има достатъчно добра и с продължителен ефект ваксина срещу РНК вируси. Притесненително е, че хората, които се ваксинират, подписват информирано съгласие, което не е стандартен режим. А това предполага, че тези фирми имат незавършен процес на изпитване на ваксините. Има съобщения, че нито една от големите фирми производителки не е извършила достатъчно продължителни изпитания върху животни. Няма достатъчно яснота относно продължителността на имунитета и е твърде вероятно имунизации да трябва да се правят 2-3 пъти годишно. Това няма да е удобно, но ако е достатъчно ефективно, смятам, че е оправдано.
Една от грешните постановки в момента е залитането във важността на PCR и антигенните тестове. Положителният резултат при тях означава, че в носоглътката ни има в този момент парчета от коронавирус. Но това не означава, че той ще причини заболяване у човека. Поставянето на диагнозата трябва да е във връзка с оплакванията на пацинета, клиничните изяви на заболяванията и промените в изследванията като в случая – лабораторни тестове и рентгеновите промени на белите дробове.
Доц. Борисов, кои ще бъдат приоритетите Ви като народен представител, ако бъдете избран от 15-ти МИР- Плевен?
Наясно съм, че здравеопазването през последните 30 години не е било съществен приоритет на нито едно правителство. Все пак нещата трябва да започнат да се променят, да се оттласнем от дъното, в което се намираме, защото имаме доста добри предпоставки. Една от тях е, че България е на едно от челните места заедно с Германия по брой на болнични легла и медицински специалисти – лекари на глава от населението. На първо място в програмата на БСП е записано да бъде прекратена практиката болниците да се вписват като търговски дружества. Това до голяма степен спъва тяхната финансова свобода и ги ограничава във вземането на решения по отношение на най-вече на разходи, свързани с обновяването на апаратурата. Второто нещо, за което ще се боря, ако бъда избран за народен представител, е реалното увеличаване на финансирането за здравеопазването. При приети от ЕК средни нива от 9,5 до 12-13% от БВП за здравеопазване в европейските страни, България в последната година предвижда 8,1% разходи за здравеопазване. От друга страна по данни на Евростат финансирането от самите пациенти, „пари под масата” в България, реално са 47% от парите, които отиват за здраве. През 2019 г. бившият здравен министър Кирил Ананиев спомена, че от заложените в бюджета 4,5% от БВП за здравеопазванезаедно с парите, които хората дават от джоба си стават 8,1%. Реално в България държавата не отделя и тези 8%, които са изискване с голяма доза задължителност за европейските страни. Друг момент е изразходването на тези пари. Обществена тайна е, че те не се харчат рационално и най-вече равномерно там, където трябва да бъде. Има специалности, има болници, които са на двойно финансиране и получават по-голям размер по т.нар. клинични пътеки. Това трябва да бъде коригирано и да няма голяма диспропорция. Например една клинична пътека в инвазивната кардиология е средно над 3000 лв., а в областта на белодробните болести е около 700 лв., а това са най-честите заболявания при човека.
За съжаление в здравеопазването нещата се решават през лобита. В последните няколко години най-голямо е лобито на Сдружението на частните болници. Те представят добър медицински продукт, могат да си позволят да работят с добри специалисти и да имат скъпа техника, но не са поставени при едни и същи условия с държавните лечебни заведения. У нас няма разлика във финансирането между държавните и частните болници, което в много европейски страни не е така – примерно във Франция частните здравни заведения не се финансират от държавата. В същото време се говори сред нашата общественост, че част от частните болници останаха затворени за ковид пациенти, защото тяхното лечение не е рентабилно.
Един от Вашите приоритети за област Плевен е търсене на финансиране за създаване на приют за бездомни животни. Това лична кауза ли е?
Много обичам животните, всякакви животни. Отглеждам две кучета – от породата Самоед. За мен е тъжно, че на територията на община Плевен и в областта няма такъв приют. Има център за кастрация, но там условията не са добри. Разговарял съм и с кмета Георг Спартански на тази тема и знам, че действиетлно става въпрос за не малко пари, които трябва да бъдат осигурени. Има желание от страна на Общината да бъде предоставен терен за изграждане наприют и смятам, че не е невъзможно. Става въпрос за 2-3 млн.лева, с които да се започне изграждането и дейността на приюта, а след това допълнително финансиране може да стане и по европейски програми чрез проекти. Моето желание е да намеря съмишленици в Парламента, независимо от партийната им принадлежност, които да помогнат и да се намерят нужните средства.
Изборите ще се проведат в извънредна обстановка, не малка част от хората са уплашени. Как ще призовете избирателите да отидат до урните?
Аз имам лични подозрения, че управлението на кризата беше направено така в последните месеци, че да се стигне до тук. В момента, когато Европа започна да затваря заради третата вълна, България някак си като остров на неразумието и глупостта, реши да отваря. Повече от логично беше, че след около месец и половина ще се достигне до пика на кризата по брой новорегистрирани и заболели. Този пик ще се случи според мен през следващата седмица, точно в навечерието на изборите. Мерките, които предприе НОЩ и Правителството бяха насочени към това да се случи пикът точно преди изборите, за да могат до урните да отидат само твърдите ядра, което винаги е в услуга на управляващите, особено на такива управляващи, които са на власт 12-та година и контролират цялата администрация. Ако приемем, че има 400 000 души заети в администрацията и поне по още един човек в семейството, който може да гласува, то това са 800 000, т.е. може да имат над 1 млн. избиратели. Не изключваме и корпоративния вот, който също е фактор. Пример давам с големите зърнопроизводители, които получават европейски субсидии от държавата, но има не малко работници, свързани с тях, които гласуват така, както им каже работодателят. Не очаквам намаляване на мерките след 30 март, а и това не е медицински обосновано, и до втората половина на април няма да има значимо намаляване на броя заболели.
Все пак моят призив към избирателите е: Всеки един, който е във физическа възможност, да отиде до урните и да гласува, защото вероятността да се заразиш с коронавирусна инфекция е не по-голяма, ако отидеш да си купиш хляб или олио в магазина.
Колкото и да бъдат фалшифицирани изборите, ако повече хора гласуват, то техният вот ще бъде отразен в крайните резултати.
А с номер 4 в бюлетината хората гласуват за.....
Гласуват за промяната, която се надяваме да доведе до по-добро бъдеще!